В социалната мрежа „Фейсбук” се завърза спор за това, къде живеят по-добре българите, в България, или в чужбина… Български емигрант в Канада твърдеше, че българите живеещи в чужбина, живеят по-добре от тези в България, докато една дама твърдеше обратното. Не че спорът е толкова интересен като такъв, а и като начин за достигане до истината, но аргументите на двете страни бяха интересни и показаха градация на мислене, което наистина впечатлява с достойнствата си, особено от едната страна, но нека всеки сам и постепенно да стигне до своите си виждания по темата!

Спорът всъщност започна с това, че един зидаро-мазач, майстор получава заплата 38,75 долара на час, в Квебек, Канада. За същата длъжност в Албърта, Канада, ставката на час е 48,25 долара, а в България, доколкото въобще може да се говори за ставка, тя е в рамките на това – „колкото даде техническия ръководител на обекта”…!
Опонентът на горното твърдение твърдеше, че ставките са по-високи в Канада, но пък наемът на един малък апартамент е между 800 и 1500 долара, докато в България може да се намери и за 100 евро…!
Това обаче е стара тема, която няма изчерпване, не за друго, а защото аргументите са равни по сила, но обратни по посока, само че, в случая наистина има и още един аргумент в полза на това, че ако това е така, ако наистина в Канада се печели повече, но се и плаща повече, а в България се печели по-.малко, но и се плаща по-малко, това не означава автоматично, че в България се живее по-добре, защото по-малкото харчене не е непременна проява на по-добро качество на живот и съответно – по-висок стандарт.
Най-обезоръжаващото доказателство за горното твърдение е именно фактът, че всеки ден на летище София се събират хора, които заминават извън България, а не се завръщат…, което е неоспорим факт…!
Аргументите в полза на това, че човек в чужбина се чувства изоставен и сам са по-скоро семпли. „…Колко от заминалите българи имат приятели във Фейсбук от държавата, в която са решили да живеят – тоест, колко са се интегрирали социално? Колко от заминалите пускат по някой пост на новия си език, за новата си държава, за нейната политика и култура? Колко от заминалите са достатъчно щастливи, че да не пишат непрекъснато за проблемите на България, а за радостните неща от новия си живот… има такива, но са много малко…!?”, пита участничка в спора за качеството на живот на българите в и извън България. Следва обвинение, че останалите, които не мислят по този начин, са българомразци, което е по детски наивно, но когато е изречено от възрастен и, предполага се поне, разумен човек, тази квалификация е по-скоро израз на аргументационно безсилие…!
Всъщност, напълно прав е друг участник във въпросния спор, който обяснява, че темата е „пъстроцветна”.
„…Имам лични приятели, разпръснати по целия свят. Всички до един живеят нормален живот!”, обяснява участник в спора, като допълва, как всеки е намерил своя начин за реализация и живот извън България – бизнес, образование, търговия, услуги или нещо друго.
„Тъгуват за България, но не се връщат, а ние останалите в родината нищо не правим, само ръсим мозъци…”, е написала пък друга, задочна участничка в спора и също внася отделна нотка на размисъл, в която има допълнителен резон…!
Друг ракурс на мислене в тази тема се внася със следния пост: „…работата не е само в надници и наеми. Въпросът опира до качество на живот. Трябва да е ясно, как, кога и къде човек се чувства гражданин, важен, а чиновници, лекари, полицаи да са на негова услуга, а не той – на тяхна…”.
Ето от тук започва и същината на разделението в двете мнения. Именно по този показател става достатъчно ясно, как в чужбина, в нормалните държави, хората наистина живеят по-добре, защото държавата е в тяхна услуга, а не те да се превръщат в роби на държавата си.
Колкото до носталгията, друг участник в спора отбеляза, че „…след три часа полет с билет в две посоки за 60 евро…”, носталгията изчезва почти мигновено, както и се е появила…!!!
Всъщност българите в България и тези, които по една или друга причина, и под една или друга форма живеят извън страната, се различават в усмивките си. Тези, които са напуснали родината, макар и в относително чужда среда, са по-усмихнати, лицата им са озарени от надежда. „С труд и търпение , а и с малко късмет, в чужбина се живее съвсем нормално…”, смята пък друг участник във въпросния спор. Навсякъде се работи, но най-важното е човек да има спокойствие и да има сигурност, добро образование, добро медицинско обслужване и законност, това е което отличава живота на Запад, условно казано, от този, който живеем ние тук, в България!
Освен това има разлика, при това никак не малка, между чужденци в Европа и емигранти по другите континенти. „В Канада никога не се почувствах емигрант, след като научих езика им и заживях с тях! Не се ли приобщиш с околните, няма как да си част от средата, в която живееш”, смята формалният „автор” на спора във „Фейсбук” и е напълно прав. Това не е обезличаване, това се нарича приспособяване.
Мотото на това трудно, но успешно приобщаване се съдържа в последното изречение: „Всичко трябваше да уча за моя сметка в живота!”, да, но и успехът също е за онзи, който е положил достатъчно усилия…!

Венцислав Жеков

Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!

Източник: Bulgaria Weekly

Facebook коментар
(Visited 1 times, 1 visits today)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *