Чужбина е красива, но носталгията е голяма... -

Слушах и сърцето ми се раздираше, слушах и плаках!!!! Защо плаках ли, ами защото вече 12 години съм извън България. 🙁. Заминах когато бях на 21 години с много мечти и надежда за по-добър живот. Живях в Испания, Андора и Франция, но уви живот не видях. 😢… Ще се запитате и защо така!Защо ли, защото чужбина е красива, но носталгията е голяма… Да виждам майка ми всяка година от разстояние как остарява и все повече бръчици има и това как ти се иска да си до нея… Колко време и години загубих и не споделих последните дни с баща си… 🙁 Липсва ми България. Липсва ми всичко😣Понякога си затварям очите и си представям как съм си във вкъщи… Връщам се назад в детските си години и си спомням празниците като Коледа, Нова година, снега, топлината и любовта на родителите ми, близките ми и приятелите ми… Колко е трудно само да си дете на света и да милееш да се завърнеш у дома 😢. Защо не се връщам ли!!! Ами заряди икономиката, здравеопазването и всичко друго, което освен да унищожова, мачка и убива българският народ друго не виждам… Мечтите ми вече не са такива, каквито бяха когато заминах…. Сега съм вече уморена от мечти, уморена от лъжи за по-добър живот!!! И повярвайте ми мили приятели няма живот нито в България, нито извън нея… Никъде не е лесно!!! Навсякъде ни крепи само едно, надеждата за по-добър живот!!! И там където я намерим, там ще градим бъдещето си… 😔