Разговор с една пчела

Днес, карайки по околовръстното забелязах пчела, която се разхожда по страничната стелка. Започнах да и говоря…
-Как си влязла при мен? Тази година, много от твоите събратя погинаха. Ти как си? Колко много се трудите, за да съберете меда от цветовете…Колко много проблеми и неприятели имате, и най-вече ние хората..какви злини ви приченихме.

Докато намеря място да спра, тя започна да угасва…и в един момент умря.

И стана тихо…много тихо.

Вие хората имате безброй проблеми. Не сте готови да виждате нещата в голямата картина на Живота, само малкото парче от мъничкия пъзел пред всеки от вас ви мъчи и залъгва . И така вървите към вашият край, засилени бясно към пропастта, но не сами…Вие повличате всичко около себе си. Цялата планета.
Ние сме само част от малкото парче… отиваме си една по една. За шепа жълтици, с които дори щастие не може да си купите, унищожавате всичко най-ценно…навсякъде…вашата безценна природа и Земя. Прекъсвате връзката с природата на всички нива, все едно сте богове…,но все още не сте.
Този свят е чист и съвършен, и това е най-голямото богатство, което ви е давало здраве, храна и подслон…но сега тази съвършенна хармония е прекъсната… от вас.
Отровата, е навсякъде и по много, не Само ние умираме… Тя ще застигне и вас.
Не можем да оцелеем без помощ…

За това влязох при теб…За да умра.

Автор

Kalin Hristov
Facebook коментар
(Visited 1 times, 1 visits today)

Leave a Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *