Икономика на доброто

Какво е добро? Морална категория, която е трудно да бъде измерена, качество на душата, състояние на духа? Всеки има собствени представи за добро и зло. Това, което за един е добро, за друг е зло.

Кой човек може да бъде наречен добър на физически план? Какъв е критерият, според който да оценим доброто?

Казано е: “По плодовете ще ги познаете.” Но какви са плодовете на един съвременен човек, който работи в предприятие за производство на мебели, например? Той влага уменията, знанията, силите си в производството и в края на месеца получава заплата.

Дали парите, които получава, са плодовете на неговия труд? Все още не, но те са семената и според начина, по който ще се използват, ще принесат добри или лоши плодове. Ако с парите, които получаваме, нахраним семейството си, образоваме децата си или ги дадем за някое добро дело, то ние на физически план сме добри. Ако ги изхарчим за цигари и алкохол, проиграем ги в някое казино, откъдето преминават в ръцете на мафията и с тях се купува оръжие или наркотици, то ние, колкото и да се мислим за добри, на физически план сме лоши, защото нашата енергия, овеществена под формата на пари, е допринесла за увеличаване на насилието и престъпността в света.

От друга страна, ако даваме парите си за добри неща и на добри хора, ние работим за увеличаване на доброто в света, за икономиката на доброто. Давайки парите си на хора с престъпно съзнание, ставаме волни или неволни участници в икономиката на злото. Когато пазаруваме от магазин за хранителни стоки, собственост на престъпник, който чрез него “пере” парите си, но ние не знаем това, ставаме неволни участници в икономиката на злото.

Всички големи фирми, мултинационални компании имат за цел да прикрият собственика и да заличат следите на паричните потоци. Когато пазаруваме от някой хипермаркет и на касата даваме парите си на усмихнато момиче, никога няма да разберем дали няма да бъдат използвани за реализиране на нечисти цели. Същевременно собствениците на малки магазини, които работят с малък процент печалба и я използват, за да издържат своите семейства, все повече се задъхват под натиска на ниските цени. Те са наложени от големите фирми, борсите и хипермаркетите, които предлагат стоки с недоказано качество и непопулярен производител и благодарение на ниските цени (но с висока печалба, вложена в тях!) привличат клиенти.

Какъв е мотивът, който движи съвременната икономика?Застрахователните компании съществуват благодарение на страха от смъртта или други бедствия. Банките – защото ни е страх да държим парите си вкъщи (за да не се обезценят) или се опасяваме да оперираме с големи суми (а вече има и закон, който забранява това), защото могат да ни оберат. Търпим унизително ниските заплати, защото ни е страх, че ще останем без работа. Плащаме ненормално високи сметки за ток и вода, защото ни е страх, че могат да ни лишат и от тях. Фирмите, които внасят реални данъци в държавната хазна, го правят от страх, че могат да ги санкционират, ако нарушат закона. Затваряме консерви от страх, че няма да има какво да ядем през зимата. Запасяваме се с хранителни продукти, защото ни е страх, че ще вдигнат цените. Доскоро, а някои дори и сега плащат данък “страх” на престъпни групировки.

Силата, която днес движи икономиката ни, е страхът. Какъв е резултатът от страха – застой, стагнация, бедност.

Внасяме пари за осигуровки, които едва ли някога ще получим. Парите, които стоят в банките, се обезценяват поради инфлацията или се стопяват поради банковите комисиони по преводите. Храните, които консервираме, се развалят. Групировките, на които директно или индиректно даваме нашите пари, ги изнасят зад граница, за да се подсигурят за “лоши” времена. И те се страхуват.

Съгласяваме се да даваме подкупи, защото ни е страх, че ще ни лишат от някой лиценз. Дори се страхуваме да се оплачем в полицията, защото “и те са като тях”. Така реалната икономика, която работи и произвежда стоки и услуги, е лишена от финансови потоци, фирмите производители фалират. Предприемчивите и честни българи вече ги е страх да започнат бизнес в България и търсят начин да се реализират в чужбина.

С какво можем да заменим страха?

Единствено с неговата противоположност – любовта, доброто. То трябва да стане движещата сила на икономиката.

Как?

• Като се стремим да открием добрите хора.
• Като възлагаме работа само на добри хора.
• Като плащаме с любов за работата и услугите, които добрите хора извършват.
• Като се стремим да даваме повече на добрите хора независимо от цената, която ни искат.
• Като разберем, че доброто струва скъпо, а злото не струва нищо.
• Като разберем, че зад всичко, което е безплатно, стои нездрав користен интерес.
• Като не се интересуваме толкова от цената на продукта, а от неговото качество. (Не съм толкова богат, за да купувам евтини стоки.)
• Като спрем да работим заради парите и започнем да го правим заради любовта ни към хората и работата. Като превърнем работата в игра, парите ще започнат да идват при нас по естествен начин.
• Като спрем да възлагаме работа на хора, които не оправдават доверието ни, или на непознати.
• Като оценяваме по достойнство труда си.
• Като не пазаруваме от магазини с неизвестен собственик, а от магазини, чийто собственик познаваме.
• Като предпочитаме българските стоки пред чуждите.

За да изясня механизма на функциониране на икономиката на доброто, ще си послужа със следния пример: Нека да оприличим една фирма на воденица, която работи благодарение на водата, задвижваща колелото й. Аналога на енергията, която върти колелото, на водата в реалната икономика са парите.

Какво става с водата, след като премине през колелото? Тя отново се влива в реката, реката в морето, оттам водата се изпарява, образуват се облаци, вали дъжд, водните капки проникват в земята, образуват се подпочвени води, които намират излаз пра някой извор, дават началото на ручей, който става поток, вливащ се в реката, чиято вода задвижва отново воденичното колело.

Така би трябвало да работи нормалната икономика. Но сега, в нашите икономически условия, нагоре по реката има някой, който отбива водата за собствени нужди – строи басейн например, и потокът, достигащ до нас, става все по-слаб и по-слаб и воденицата върши все по-малко работа.

Можем да ускорим дейността на воденицата при новосъздалите се условия по няколко начина.

1. Като отстраним човека, който отбива водата – това на практика е невъзможно, защото той е по-силен от нас и не е само един.

2. Ние се впрягаме да въртим колелото, само и само да работи воденицата. Този начин е предпочетен от повечето българи. Все повече хора работят по 10-12-14 ч. дневно, за да посрещнат нуждите си за насъщния.

3. Да върнем водата, преминала през колелото, отново в него, за да направи втори, трети и т.н. оборот. За една истинска воденица това е практически невъзможно, защото ще се изразходи голямо количество енергия за пренасянето на водата. Но в реалния живот, където водата е заместена от парите, този проблем е разрешим.

Как?

Лесно е като игра! Като съзнателно регулираме паричния поток, без да го разпиляваме, а го насочваме отново и отново към работещите „воденици”.

Водата в природата е постоянна величина за един относително дълъг период от време. Парите обаче се увеличават, тъй като те са еквивалент на свършената от хората работа, която постоянно нараства. Следователно, ако създадем система от фирми и хора, в която парите не се разпиляват, а правят един нов оборот за кратки периоди от време, то водениците (фирмите) ще получават все по-силен поток от вода (пари) и ще извършват все повече работа.

Коя е силата, която ще събира водата и ще я влива отново във воденичното колело? Съзнанието на хората, които ще въртят парите само в икономиката на доброто.

Какво би накарало хората да не разпиляват безразборно енергията (парите), а да предпочетат да я вложат във „воденица” от системата? Воденичарят! Ако, разбира се, той е добър професионалист, мели отлично житото, има добро отношение към нас и разбира се, не разпилява енергията, която му даваме, а я влага отново в икономиката на доброто.

Всяко задържане на потока (парите) води до намаляване на продуктивността на системата. Всяко влагане на пари в системата води до създаване на работа, следователно до увеличаване на енергията, която ще се връща при нас умножена.

Върху какви икономически парадигми ще бъде построена икономиката на доброто? Тя ще функционира въз основа на законите за търсене и предлагане на качествени стоки и услуги. На тях е стъпила всяка пазарно ориентирана национална макроикономика с тази разлика, че е извадила от законите понятието „качество” (добро) и работи само с количествени показатели.

Всеки участник в икономиката на доброто ще допринася най-голяма полза за себе си, като работи качествено и ефективно за другите, за Цялото. В момента, в който започне да задържа средства или намали интензивността и качеството на работата си, ще намалее и потокът от енергия към него. Същия принцип откриваме и в човешкото тяло. Когато един мускул работи, притокът от кръв към него се увеличава. Необходимо е само да приложим този модел на практика в нашето общество и да изградим заедно икономиката на доброто. Не е необходима някаква специална организация, а само една малка промяна в мисленето и отношението ни спрямо това къде и как харчим парите си.

Един от основните закони в икономиката гласи: “Търсенето определя предлагането”, т.е. потребностите на хората от стоки и услуги обуславят необходимостта те да бъдат произведени и доставени на пазара. Но в този икономически модел не се отчита понятието качество.

Съществува обективна правопропорционална зависимост между качеството на продукта и неговата цена – по-високо качество -> по-висока цена. Но чисто психологически, за продукти с по-ниско качество потребителите са склонни да плащат по-високи цени от себестойността им + нормата на печалба на производителя. За продукти с високо качество цените, които мнозинството потребители са склонни да платят, са по-ниски от тяхната себестойност. Така производителите и продавачите на некачествени стоки реализират огромни печалби, а за качествените стоки трудно се намира пазар.

Какво разбираме под понятието „качество”? Качеството е съдържанието, което е вложено в продукта – вида на материалите, сръчността и уменията на производителя, както и степента, в която продукта удовлетворява потребностите на хората. Да не забравяме и мисълта, идеята, която е позволила той да бъде създаден.

Когато говорим за качество, трябва да вложим в това понятие и една невидима съставка, която е от първостепенно значение при ръчно изработените продукти – вибрацията на човека, или както казваме, неговата душа.

Установено е, че енергията, която изтича от нас, се запечатва върху материални носители и може да бъде разчетена впоследствие. Неслучайно, когато искаме да кажем за някого, че е сръчен в занаята, употребяваме прилагателното добърмайстор, т.е. такъв, който върши работата си с любов. В европейските страни неслучайно стоките, които са изработени ръчно, струват по-скъпо от фабричните.

При една функционираща икономика на доброто като следствие на по-високото съзнание на участниците в нея търсенето на продукти с по-добро качество ще се увеличи за сметка на тези с по-ниско. Така производството на некачествени продукти ще намалее, докато се преустанови напълно.

Какъв ще бъде резултатът от предлагането на все по-качествени продукти на пазара?

Тъй като за производството на един качествен продукт е необходимо повече време, то ще се редуцира количеството на предлаганите продукти. Вместо да се произвеждат огромни количества некачествени стоки, ще се произвеждат по-малко на брой, но по-качествени. Така и наличните природни ресурси ще се използват по-ефективно. Ще се цени не само формата, а съдържанието на стоката. Търсенето на качествени стоки ще е устойчиво. Цената ще бъде фактор, който ще регулира съотношението количество/качество на предлаганите стоки според ресурсите и възможностите на икономиката на доброто.

Съществува обратнопропорционална зависимост между количеството на един продукт и цената, която сме склонни да платим за него. Като следствие колкото повече единици еднотипна стока има на пазара, толкова повече цената й намалява.

Стока, която е с уникални характеристики, струва по-скъпо. Не е ли по-добре да купуваме точно такива стоки, и така да насърчим производството им? В икономиката на доброто ще се подобри качеството на стоките и услугите и ще се редуцира количеството им до това на нормалните човешките потребности. Намаляването на количеството стоки, произвеждани от един човек, за сметка на тяхното качество ще доведе до увеличаване на трудовата заетост и намаляване на безработицата, защото производството на един качествен продукт изисква много повече труд да бъде вложен в него.

Когато казвам, че трябва да се цени ръчно вложения труд, това не означава, че трябва да се върнем в каменната ера. В технологиите, които използваме, също е вложена идея, мисъл. Ако тази мисъл е положителна, технологията може да принесе добро на хората, които я използват.

За съжаление в днешно време почти всички технологии, включително и интернет, са създадени първоначално, за да обслужват военните (или са иззети за техните нужди). Тоест в тях е вложена идея за разрушение, в най-добрия случай за отбрана, в най-лошия – за смърт. И затова резултатите, които се получават, са предимно отрицателни. Например голяма част от трафика в интернет е към порнографски сайтове.

Това е така, защото малцина са готови да плащат за доброто, да инвестират в него. Но за порнография мъжете са много по-склонни да харчат пари. И съответно тези сайтове се развиват.

Шири се едно псевдодуховно разбиране сред някои среди, че доброто следва да е безплатно, за него не се дават пари. Майката например обичала детето си безкористно, не получавала нищо в замяна. Но за майката детето е доброто и тя инвестира в него! Та нали една истинска майка би дала и последния си лев за добруването на детето си (храна, дрехи, образование). Тези хора се поставят от страната на детето и искат само да консумират „добро”. За какво тогава дават парите си тези, които мислят, че доброто е безплатно? За злото. Подхранват го неволно по този начин и после се чудят защо то е навсякъде!

Моята идея е да се опитаме да променим светогледа си, като оценим доброто, добрите хора и инвестираме пари в добри начинания. Парите са енергия. Когато я инвестираме в доброто, така то ще се увеличи, ще нарасне.

В момента се инвестира предимно в злото и затова то владее света. Но парите не са само у „лошите” хора. Самото разбиране, че парите са у някого, е погрешно. Те са енергия, която постоянно се намира в движение.

Милиони добри хора в България и милиарди по света всеки месец заработват средства, които отново и отново влагат в икономиката на злото просто защото нямат идея, мисъл, че биха могли да ги вложат някъде другаде. Или не осъзнават, че доброто се нуждае от тяхната финансова подкрепа.

Ако чисто теоретично приемем, че в продължение на 1 месец, или още по-добре – в продължение на 1 година, всички добри хора влагат парите си само в добри дела, услуги и продукти, злото ще изчезне или поне ще се редуцира до минимум.

Ето една интересна игра с парите. Погледнете на банкнотите като на бюлетини, с които гласувате всеки път, когато отидете в магазина или в театъра, или на лекар. Бих искал, когато следващия път ви предстои да похарчите 5 лева, да си зададете въпроса: „За кого гласувам с тези пет лева – за доброто или за злото? Познавам ли човека, на когото давам парите си, добър ли е той?”

***

Тази статия е откъс от книгата на Кирил Стойчев

 “Животът е игра, играта е живот“