Значи, идиотизмът в държавата е напреднал много за една година, както установих днес.
Отивам сутринта при личния си лекар. И съм готова за изследвания – сиреч пила само вода. Докато му обяснявам кое какво, сестрата оповестява, че съм с прекъснати здравноосигурителни права. Не може да бъде, казвам. От една година си плащам здравните осигуровки всеки месец в Изипей. Но ето на, прекъснати са. Единият вариант е да отида да се разправям в НАП в общината и да се върна с удостоверение. Другият вариант е да си платя изследванията.
Перспективата да търча от Военна болница до Люлин с няколко превозни средства и през всички разкопки за метрото, а после да се връщам пак, ми се вижда загуба на време. Така че си платих изследванията – 35 лева.
После се прибрах, взех бележките за платените здравни осигуровки и отидох в общината.
В първата стая – три служителки, едната ми обръща внимание. Казвам ЕГН, тя рови в компютъра и съобщава, че не са платени. Платени са – и тръгвам да вадя бележките. И тук става интересното:
Тя – Виждам, че са платени, парите ви са тук, но трябва да попълните Удостоверение 7.
Аз – Вече съм го попълвала преди година, защо трябва пак?
Тя – Защото през декември 2016 са ви изплатили хонорар и той ви е прекъснал здравните осигуровки.
Аз – Но нали аз си ги плащам. Защо хонорарът да ги прекъсва? Няма логика.
Тя – Търсите логика в тази държава? Това са правилата. Питайте Москов, питайте Борисов…
Аз – Искате да кажете, че всеки хонорар, който получа, ще ми прекъсва здравните осигуровки?
Тя – Да.
Аз – Но защо?
Тя вече ми е ядосана, че не разбирам. Колежките й я подкрепят съответно, аз излизам малоумна. И за да не губя време, примирено започвам да попълвам Удостоверение 7.
(Малко отклонение: до мен жена попълва декларация, има надвзети здравни осигуровки. Пита ще й бъдат ли върнати надвзетите пари. „Не“, отрязва служителката, „защото здравните осигуровки са задължителни“…)
Мен пък ме насочват към други три стаи, където някой да ми издаде удостоверение за пред личния лекар, че съм с възстановени права. В близката стая попадам на служителка, която върши нещо важно. Изчаквам я съответно, тя проверява в компютъра и казва, че й трябвало технологично време, за да издаде удостоверението. „Колко време“, питам. Тя не знае, защото трябвало да направи нещо ръчно. Е, добре, ще пробвам в друга стая – може би там някой е по-компетентен или по-опитен в издаването на такова удостоверение. (Впрочем досега съм вадила три пъти такова удостоверение в същата тази община. И никога не е имало проблеми.)
Във втората стая са трима служители. Младеж на преден план се заема с мен. Отново ЕГН, компютър и… той ме препраща за утре сутринта!?!
Аз – Искате да кажете утре сутринта пак да идвам до общината – преди да отида при личния лекар?
Той – Няма нужда да идвате до общината. От всеки НАП ще можете да вземете удостоверението.
Аз – Ама вие акъл имате ли!?! Къде ще търся НАП – при положение че това удостоверение се издава в случай на нужда. Защото информацията ще влезе в мрежата чак след седмица, а човекът трябва да отиде спешно при личния лекар…
В крайна сметка младежът поровичка в компютъра има-няма 5 минути и ми издаде удостоверението. Междувременно двете му колежки си нямаха никаква работа и се веселяха с това. А онази от първата стая дойде да нагледа къде съм отишла и се оплака на младежа от мен. Инструктира го какво трябва да направи, но той очевидно си го знаеше. Друг е въпросът, че не му се правеше… Както и на нея.
Извод от цялата работа:
Ако ядът лекуваше, в момента съм най-здравият човек на света :-)
Прочее, бъдете здрави!

Диана Попова – фейсбук профил

Източник: bgnow

Facebook коментар
Total Page Visits: 833 - Today Page Visits: 1