Омар Хаям: Колкото по-ниско е душата на човек, толкова по-високо вирнат е носа му

Красив да бъдеш – не означава красив да се родиш,
на красота ще се научиш.
Когато красивa е душата на човек –
каква ти външност да се сравни със нея може?
—
Колкото по-ниско е душата на човек,
толкова по-високо вирнат е носа му.
Носа си разпростира той дотам,
дорде душата му не е дорасла.
—
Тоз, който бит е от живота – повече ще постигне.
Ядящият – на щипка сол се радва повече от мед.
Тоз който сълзи лял е – той искрено се смее.
Умирал, който е – той знае какво е да си жив!
—
Ний повече във този свят не ще попаднем,
с приятели на маса не ще седим.
Улавяй всеки миг отлитащ,
че никога не ще го засечеш отново пак.
—
Не завиждай на онзи, който е силен и богат,
след изгрева настъпва залез.
Животът кратък равномерно вдишвай,
отнасяй се като със даден ти под наем.
—
Не е ли смешно, че днес можеш всичко да купиш,
а вечен живот все още не се купува?
Този живот ти е даден, мили мой, временно –
постарай се да не изпускаш това време.
—
Себе си да отдадеш – не значи да се продадеш.
И с някого да спиш – не значи да преспиш.
Да не отмъстиш – не значи всичко да простиш.
—
А ако някой пожелае на дните в хаоса голям
да ме прелее с чаша вино, да постои до гроба ням,
сред гробници и пантеони да ме не търси натъжено —
край прага на самата кръчма лежи безпаметен Хайям.
До някого да не си – не значи да не го обичаш.
—
За да изживееш мъдро живота си да знаеш трябва много,
но за начало две важни правила помни:
по-добре гладувай, но какво да е не яж
и по-добре сам бъди, отколкото с когото ти попадне.
—
Щом розата разцъфне в пролетта,
налей ми вино, дай ми песента.
Какво ли значи ада или рая –
измислици са туй на глупостта
—
Откъснатото цвете трябва да се подари,
започнатият стих – да се допише,
а любимата жена – ощастливи,
иначе не си е струвало да се стремиш към нещо, което по силите ти не е било.
—
ОМАР ХАЯМ – персийски енциклопедист, математик, поет, философ, лекар и астроном, роден на 18 май 1048 г. Известен е със своя „Рубаят”, сборник от рубаи. Философията му често се отклонява от официалните догми на исляма. Не е сигурно дали той вярва в съществуването на Бог или не, но се противопоставя на възгледа, че всяко конкретно събитие или явление е резултат от божествена намеса. Той не вярва и в някакви награди или наказания в задгробния живот. Вместо това смята, че природните закони обясняват всички явления в наблюдаемия свят. Видимите отклонения на възгледите му от ортодоксалността са причина многократно да дава обяснения за отношението си към исляма. Той е принуден да направи поклонение в Мека, за да докаже привързаността си към религията.
Умира 11 декември 1131 г.
Източник:skif.bg
Leave a Comment