ЕС или модерната колонизация на България

Претекста за създаването на тази политическа и икономическа организация се крие именно във фалша на думата „съюз“ ( тълковен речник – обединение, съглашение, споразумение за постигане на общи цели). Европейският съюз трябваше да представлява обединението на 28-те страни членки, чиято територия се намира в рамките на европейския континент. Това обединение, трябваше да има за цел да даде тласък на по-слабо развитите страни и да създаде една по-велика световна сила с равни или поне близки права между страните, като защитава общия им интерес. В последствие ЕС се показва като смея да кажа диктатор, организация, от която имат полза само няколко големи държави със значително по-силна икономика и власт.

Нека разгледаме ролята на България в този „проект“. Преди влизането й в ЕС България бе държава, навлизаща все повече в икономическата криза. Тук тази организация се появи като „спасителка“ – обеща по-добър живот на българите, по-добра перспектива и развитие, по-лесен достъп до работа в останалите страни членки и още куп сладки приказки.

Цената:
Затваряне на проекти като „АЕЦ Козлодуй“, атомната електро-централа произвеждаща до тогава енергия за половината страни от Източна Европа, под претекст че е опасна (само за сравнение ще добавя, че Белгия и най-вече Франция са страни с десетки атомни електро-централи, чието затваряне обаче не бе наложено). Защо? Отговорът е прост – за да може България да бъде зависима от чуждата електро-енергия (на по-високи цени разбира се) и да задвижва още повече чуждата икономиката.

Отваряне на границите за световния пазар, под претекст, че това ще създаде нови работни места и ще позволи на българите достъп до повече стоки и пазаруване на по-ниски цени, за сметка на българските производители, които биват изместени от по-евтиното производство на европейски стоки. Субсидиите, които Европа отпуска са просто хвърляне на трохи, предвид печалбите от българските потребители. Също така, това спомага за все по-голямото централизиране на страни като Германия, Франция, Белгия и други в третичният икономически сектор, а именно секторът на услугите (чието развитие е най-силно и постоянно увеличаващо се), докато България изостава и макар да ми е трудно да го определя, по мое мнение се измества по-скоро в първичния сектор (за добив на ресурси, които главно се извличат от чуждестранни фирми или са за чуждестранни фирми) както и във вторичния (секторът на индустрията, който следва икономическият закон на непроменливата константа).

Големият поток на българи към Западна Европа. Не е трудно да си направим сметка, че една силна икономически страна, чиято минимална работна заплата е около 1200 Евро (като Белгия например) лесно ще привлече граждани от друга страна, където минималната заплата е в рамките на 160 евро (като бедна майка България). Какво печели Европа? По-евтина работна ръка, готова да работи повече и по-усърдно срещу по-ниско заплащане. Също така Европа привлича по-голямата част от интелигентните българи, на които им е писнало да работят срещу смешно заплащане, когато други страни могат и ценят труда им както подобава. В крайна сметка и в двата случая, всички тези българи работят и развиват чуждата икономика (но не трябва да забравяме, и че именно тези българи са и най-големите инвеститори в българската икономика като вкарват милиарди всяка година).

Контрол. На всички ни е ясно, че важните решения за всяка една страна членка се взимат от добре развитите европейски икономики. ЕС е организация, която налага не само икономическа, но и политическа зависимост на наивните държави, включили се в този проект. Голяма част от бюджета на страната ни зависи именно от тези развити страни, които държат страни като България меко казано „из късо“.

Експлоатация на българските ресурси. Най-големите проекти свързани с извличане на ресурси, на които страната ни е богата, са водени именно от чуждестранни компании. Това е подобна на схемата с колонизирането на Африка, последствието от което е един от най-богатият на злато, кристали и куп други ценни ресурси континент, да бъде може би най-бедния икономически в наши дни.

За обобщения, ЕС е добър пример за интересите и идеологията на капитализма като икономически и вече силно влияещ на политиката режим или модел. Богатите стават по-богати за сметка на бедните, които потъват все по-дълбоко в океана на мизерията, превръщайки се в лесни за манипулация и контрол мишени. Демокрацията е само дума, която е изгубила истинското си значение. Политиката вече е бизнес не само в България, но и на едно световно ниво, където чужди страни са по-високо в йерархията на българската власт от родните ни управляващи. България в наши дни е една наивна робиня на чуждите икономики, чийто вериги натежават все повече с всяка изминала година.

Това са само част от добрите намерения на Европейският псевдо Съюз. А вие, виждате ли някаква промяна към по-добро? Виждате ли обещаното подобрение? Подобрение на шансовете за развитие, на пазарите? Виждате ли България да се приближава до обещаните европейски стандарти? Аз лично – не!

Изпрати за Чуждоземец Константин Банев, Аликанте Испания

Изпратете ни вашата история в чужбина

Пишете на електронната ни поща: chujdozemec@yahoo.com