Как се отглеждат деца в Швейцария

Практика, действала през втората половина на XX век в една от най-развитите европейски държави. За да сме обективни, ще развием темата като ви разкажем как се е променила ситуацията днес. В днешното продължение ще научите:

Какво представлява животът на децата в Швейцария днес?

В следващите редове ще споделя изцяло личните си наблюдения.

В началото, когато нашето семейство пристигна тук, се притеснявах, че за щяло и не щяло може да имаме проблеми. Не смеех да викна, не смеех да се скарам. Докато не се уверих, че страховете ми са безпочвени. Докато не видях, че и тук майките викат по децата си, когато не слушат. Но като цяло хората са някак много по-спокойни. И толерантни спрямо мъниците. В магазините, в ресторантите, на улицата, навсякъде. Липсва притеснението, че ще се изложиш, ако детето ти не се държи добре. На всички е ясно, че ако едно дете нервничи, най-вероятно е гладно, болно или уморено.

По някаква причина децата се оставят много повече да правят каквото поискат, стига това да не ги застрашава по някакъв начин и стига да не пречи на другите (!). Много скоро, след като дойдохме, установих, че съм единствената майка на детската площадка, която все подвиква на децата си да слязат от високото, да не тичат, че ще паднат и т. н.

Местните ги оставят и да падат, и да се удрят

и всичко, от което нас ни е страх, а в действителност не е реална опасност за малчуганите.

Предполагам няма смисъл да обяснявам, че детските площадки са под път и над път, пред всеки блок или комплекс, нови и обезопасени. Атракциите за малките хора са безброй, това също няма да го обяснявам допълнително, тъй като и в България има немалко възможности.

В Швейцария, по мои наблюдения, се гледа на децата с особена грижа. Те са издигнати в приоритет и това личи по всичко. В тази изключително скъпа страна единствено за децата има нещо безплатно или значително по-евтино. В заведенията по правило сиропът за децата е безплатен. На много места се предлагат безбожно евтини детски менюта. Във всяка тоалетна, на всяко публично място, навсякъде има повивалници, често заредени с различни размери безплатни пелени и мокри кърпи. И всичко е изключително чисто. Това само тук съм го срещала.

Традиционно в Швейцария майките си гледат изключително децата. Иначе казано, когато едно семейство реши, че е дошло време за деца, жената просто напуска работа поне за следващите няколко години. Трудно е –

майчинството е само няколко седмици

а грижата за бебета и малки деца, когато е платена, е прекалено скъпа. От порядъка на няколко хиляди франка на дете за месец. Т.е. ако жената работи, то е заради образованието, кариерата и социалните контакти, а не заради парите, защото те със сигурност ще стигат само за отглеждането на децата в отсъствието на майката.

На 4 години децата в повечето кантони тръгват на т.нар. детска градина, което е де факто предучилищната подготовка – задължителна и напълно безплатна. Две години по-късно, на 6 тръгват на училище. Но дори и тогава майката не е свободна да се върне на работа за цял ден, освен ако не е готова да плаща. Защото на обяд децата се прибират у дома, а занятията следобед са само в определени дни от седмицата и само за няколко часа. На всичкото отгоре през цялата учебна година са разпилени купища ваканции, които допълнително затрудняват работещите родители. Някъде четох, че властите умишлено не искат това да се променя, тъй като според детски психолози,

за децата е най-добре да растат в семейна атмосфера

и да са максимално дълго време близо до майките си (сравнете това с практаката по отнемане на деца от самотни майки и си направете сметката какъв обрат е настъпил от 1981 г. насам).