Ако българите говореха като Тръмп…

И да, това е телевизията, която като повечето медии в САЩ, не беше щадяща към действията му в предизборната кампания. Точно обратното.

Сега обаче Тръмп действа и то с такъв размах, че откосът от косми в перчема му е бегла загадка за вятъра, който предстои да нахлуе и да промени прическите и мислите на много хора.

Не правя анализ на действията му и нямам автоматична неприязън към него, напротив, интересен ми е. Мисълта, около която се завъртя този текст е – колко пъти, по колко различни начини и всеки път точно той каза: „Америка е най-прекрасното място на земята“; „САЩ e велика страна“; „Америка е това, което е, заради хора като вас“. 

В тази единствена емисия, която изгледах, това беше вербализирано в различен контекст и пред различна аудитория. И всеки път звучеше ясно и точно – като истина.

Замислих се защо у нас, в годините, в които съзнателно се помня – един път не чух нито едно от тези изречения.

Да не би да не сме велики? Да не би да не сме най-прекрасното място на света, да не би да не можем и защо не сме горди? Засуканите оправдания на нашите политически играчи /не ги наричам държавници/, родиха идеята за „Клета майка България“.  Евроатлантически ли сме ориентирани или про-руски, към Вишеградската четворка ли да се държим или към нещо друго… все се определяме като принадлежност, а не като същност.

Сами се изолираме в някаква планетарна провинция, извиняваме се, страхуваме се, оправдаваме се.

Преди време публикувах в мрежата една супер ярка мисъл на тогавашния британски посланик у нас Джонатан Алън, който каза в интервюто ни: “Има нещо за самочувствието на българите, което не е на място. Ако аз бях президент, нямаше да позволя на никого да казва, че живее в малка държава. Вие не живеете в малка държава – България не е по-малка от Австрия или Швейцария, а те никога не биха казали, че са малки. Освен това трябва да сложите България в центъра на картите си (в училищата), а не в долния десен ъгъл! Мисля, че България може да се чувства в центъра на всичко!

Тогава тази мисъл спечели хиляди споделяния и харесвания, но това не значи нищо. Само лайк.

Ако не излезем от долния десен ъгъл на картите и съзнанието си – ще се оправдаваме с всичко и ще се държим за робството. Ако забравим кои сме били във величието си, ще действаме като граждани на 16-тата съветска република.

Ако говорим с извинения и оправдания за себе си – в ъгъла ни е мястото и ще се срамуваме.

Искам, когато се държат речи в новогодишната нощ или в парламента, първите думи да бъдат „България е прекрасна страна“. И може да стане най-прекрасното място на земята. Да говорим за това, с  което се гордеем, което сме направили и заради което празнуваме себе си като народ.

Малко се оценяваме, трудно се хвалим, още по-трудно се радваме на успехите си. Пропагандата на добрите новини е фабриката, отворена от Тео Ушев, Георги Господинов, Кристо, Владо Койлазов – само за тази година говоря и за световния отзвук. Радваме се, нали?

България над всичко. Не ви звучи шовинистично, надявам се.

Защото във вашите мисли за себе си и за семейството ви – това е изходната точка. Ние сме си най-важните. Защо тогава да не мислим за страната си така, щом живеем в нея или се определяме като българи, където и да сме?

Очаквам изборите и посланията в тях, в които отсега зная, че ще слушаме за  борба с корупцията, бедността, статуквото и не знам си още какво.

Кажете, че България е велика и от нас зависи да я направим още по-добро място за живот.

Поставете  България в центъра на картата и в сърцето си.

Не съм тръмпист, българка съм.

Източник: edna