Oстров Света Анастасия – българският Алкатраз

Остров Света Анастасия се намира в Бургаския залив в Черно море. Между 1945 и 1996 г. неофициално островът носи името Болшевик. Намира се на 6,5 км югоизточно от Бургас, между нос Света Анастасия и нос Атия. Островът е изграден от вулканични скали, висок е 12 метра, площта му е 0,01 кв.км. На него се намира манастирът „Света Анастасия“. За първи път островът е нанесен върху картата на Черно море от холандския картограф Николаос Витсен през последното десетилетие на XVII век.

Най-ранното човешко присъствие е засвидетелствано през епохата на късната античност (IV-VI век). Доказателство за това е обилният керамичен материал, открит при подводните проучвания, проведени през 1973 г. Манастирът  „Света Анастасия Фармаколитрия” (Лечителка) е единствената островна обител в България, част от която е запазена до наши дни. През Средновековието такива свети убежища е имало на созополските острови Свети Иван, Свети Кирик и Юлита и на остров Свети Тома, но сега от тях има само археологически останки. Най-ранните данни за съществуването на обителта са от XV век. През годините манастирът е бил опожаряван няколко пъти и нападан от пирати. Манастирската църква, носеща името “Успение Богородично”, е  малка, но със стабилен каменен градеж, укрепен с дървени сантрачи. Тази най-стара част на църквата впоследствие е превърната в олтар. Между него и по-късното разширение на манастирската църква е разположен забележителният дървен иконостас от 1802 г.  За строителство в края на XVIII в. говори новоткритият при консервационна дейност надпис, който свидетелства за построяването на каменна сграда през 1772 г. В началото на XIX век този надпис е бил вграден в новопостроения метох.

В началото на 20–ти век островът се превръща в нещо, като българският Алкатраз, а през 1925 г. тук били затворени авторите на най-кървавия терористичен акт по това време в света – атентатът срещу софийската църква „Св. Неделя“, организиран от БКП. В него загиват 213 души, сред които и деца, ранени са над 500. Атентаторите обаче са разконспирирани, и изпратени на заточение на острова. Тук са заточени 132-ма комунисти и земеделци. На 29 юли 43-ма от арестантите успяват да избягат с две гребни лодки до нос Чукаля, откъдето се скриват в Странджа планина. Трудната поддръжка на островния затвор принуждава правителството да прехвърли затворниците в бургаския полицейски участък, а част от тях са освободени. В тяхна памет едно от крилата на манастира по-късно е превърнато в музей.

Островът си има страж – обруленият от морските ветрове стогодишен фар, построен на мястото на предишно навигационно съоръжение. В продължение на дълги години стопаните му били единствените обитатели на скалистото парченце земя, разпростиращо се на не повече от 8 декара. Фарът на острова бил изграден от френска компания през 1889 г. Той бил монтиран върху железен стълб, издигнат на 40 метра над морското равнище и при добро време светлината му се виждала от 10 мили. През 1912 г. в северната част на острова са положени основите за новия фар, който направлява корабите и до днес. Той е запален за пръв път на 13 юни 1914 г.

От 60-те до 80-те години на миналия век Островът става любимо място на творческата бохема на Бургас. Негов „губернатор“ дълги години буразлии наричат големия бургаски поет Христо Фотев, който прекарвал голяма част от времето си там. На острова тогава имало ресторант, малък хотел, църква и кей. Островът е известен и с това, че там са снимани филмите на Рангел Вълчанов “На малкия остров” и “Островът” на Камен Калев, с участието на Летисия Каста. От 2001 година Света Анастасия е със статута на културно-историческа забележителност.

Света Анастасия Фармаколитрия е сред малкото жени-мъченици, почитани изключително ревностно и с много любов както от католическата, така и от източноправославната църква. Анастасия е родена в Рим в благородническо семейство. Баща й Претестат бил сенатор, а майка й Фавста изповядвала християнството. Неин учител бил Хрисогон – също християнин, впоследствие канонизиран. След смъртта на майка й, Анастасия била насила омъжена за сенатора Помплий. За да запази девството си, тя се престорила на неизличимо болна и не допуснала близост със съпруга си. Помплий подложил съпругата си на унижения и обиди. Но той скоро загинал – по време на една буря корабът му потънал. Така Анастасия останала вдовица и започнала да използва богатството си за облекчаване на страданията на затворените в тъмниците християни. Тя започнала да пътува от град на град и навсякъде утешавала затворените си единоверци, лекувала ги, осигурявала им храна, а когато можела заплащала богато на тъмничарите за освобождаването им. Постепенно тя изучила до най-големи тънкости лекарския занаят и станала легендарна лечителка. Затова била наречена „Фармаколитрия” – от гръцки  „избавителка от страданията”.

През тези години император Диоклециан подложил християните на най-голямото гонение в историята на църквата. По това време Анастасия била в провинция Илирик, в гр. Сирмиум. Една сутрин тя отишла както винаги в затвора и го заварила празен – предната нощ всички християни били избити. Тя се разплакала и така за всички станало ясно, че е християнка. Незабавно я арестували и въпреки увещанията лично на императора,  Анастасия не се отрекла от християнската вяра и била хвърлена в затвора. В продължение на 60 дни била оставена без храна, но въпреки всичко останала жива. Затова, заедно с още 121 затворници, тя била натоварена на кораб, който бил умишлено пробит. Благодарение на молитвите на Анастасия корабът не потънал и затворниците успели да го докарат до най-близкия бряг. Когато разбрал за поредния  неуспешен опит да бъде убита, управителят на Илирик разпоредил Анастасия да бъде разпъната между четири стълба и да бъде изгорена жива. На 22 декември 304 г. заповедта била изпълнена. Според църковното предание Света Анастасия загинала, но тялото й останало неповредено от огъня. Паметта на светицата се почита на 22 декември – в деня на мъченическата й смърт.

Остров Света Анастасия е забулен в мистерия и за него се разказват стотици легенди и истории. В миналото, когато на Света Анастасия имало манастир, пирати нападнали острова. Според легендата причина била заровеното от загинал пират златно съкровище. Монасите се затворили в островната църква и се помолили на Света Анастасия да ги избави от набезите. Тя чула молитвите им и изпратила страховита буря, която потопила пиратския кораб. Неговите останки се вкаменили близо до брега на Острова, където могат да бъдат видяни и днес. Освен Вкамененият пиратски кораб, на Света Анастасия има още две скални образувания – Гъбата и Дракона. Някои хора твърдят, че на Гъбата е бил погребан монах.

Друга легенда разказва, че едни от най-великите мореплаватели в историята – викингите, също са достигали до бреговете на остров Света Анастасия.  Случка от преди години говори за странните и чудодейни сили на Острова. Пиян капитан на влекач пада от много висока отвесна скала и оцелява като по чудо… Вярва се, че на остров Света Анастасия съществуват две подземия, криещи много тайни. До момента обаче те не са открити, тъй като входът им е бил много добре замаскиран.

Днес остров Света Анастасия предлага лекарна, предлагащи чудодейни билки и отвари, манастирска килия от Средновековието, в която може да пренощувате, ресторант с автентични бургаски ястия по стари рецепти … и всичко това на най-романтичното място в Бургаския залив – Остров Света Анастасия. До там стигате с корабче, на което сте се качили от Морска гара – Бургас. До скоро това звучеше като приказка, но от месец май 2014 г. е част от бургаската реалност, благодарение на спечеления и изпълнен от Община Бургас проект „Културно-историческото наследство на о-в „Света Анастасия“ и град Бургас – атрактивна и конкурентоспособна туристическа дестинация”, финансиран по Оперативна програма „Регионално развитие”.

Източник: УЧИТЕЛИ