Разбоишкият манастир бди над река Нишава

Тази дестинация ще се хареса на всички, които обичат еднодневни или уикенд пътувания. Ако сте откриватели туристи с афинитет към природата и любопитните факти от миналото, поемайте към Разбоишкия манастир “Въведение Богородично”.

Там, където сръбската граница се врязва най-дълбоко в нашите западни предели, под южните склонове на старопланинските върхове Ком и Тодорини кукли, има двадесетина села. Едно от тях е село Разбоище, Софийско. На десния бряг на река Нишава, на 50 м височина над реката, на рида Тупаница, сред непристъпни голи скали има много пещери и скални ниши. Там през XVIII-XIX век възникнал скален манастир.

Разбоишкият манастир в дефилето на Нишава е съвсем близо до едноименото село Разбоище. На 11 км от град Годеч и на 75 км от София. Единственият автомобилен път, достигащ до манастира, започва от село Чепърлянци (около 10 км от с. Калотина), но е проходим само в сухо време, защото е коларски. Другият начин да се достигне до манастира е с автомобил през Годеч и с. Туден до Разбоище. В центъра на селото гледайте за малка табелка, която оказва посоката надясно.

В края на селото се спира на една полянка и от там има километър и половина пеш сред живописна природа с около 15-20 минути спускане по стръмна пътека до обителта. Именно този път ви дава възможност да попиете красотата на района. Пътечката минава през горичка със стари ръждясали указателни табели „Към манастира”, а вие се озовавате на ръба на един хълм, от който се разкрива прекрасна гледка към железопътна линия и обагрените в цветовете на есента листа на дърветата. За фон служи част от масива Видлич в източна Стара планина. За сведение на фотографите туристи хълмът дава възможност за панорамни пейзажи на река Нишава, манастирските сгради и малката скална църква .

Моментът е подходящ за пътуване до святото място, манастирът се води действащ към Софийската епархия. Още повече, че храмовият празник е на 21 ноември, а тогава е един от двата дни в годината със служба в манастира. Местните хора пък приготвят курбан на датата и раздават на поклонниците. Другата дата е 15 август, когато в обителта се отбелязва Успение Богородично. Манастирът е отворен само в петък, събота и неделя.

До храма в скалите в днешно време се стига лесно. Има дървено мостче през река Нишава и после се катери каменно стълбище с 99 стъпала до пещерата.

Ако решите да останете за нощувка, трябва да сте наясно със спартанските условия, които си имат своя колорит. Храна може да се купи от магазина в селото, приготвянето  е ваше дело.

Обителта три пъти се възражда от пепелта

Кога е бил първоначално основан манастирът не може да се каже с точност. Някои изследователи твърдят, че монашески живот в манастира има от VI в. от н.е. Монаси отшелници са живеели в съседни пещери, като са използвали тази пещерна ниша за молитвено място в продължение на векове. Тогава до пещерната църква не е имало стълба. През XVIII-XIX век е изграден и малкият храм, който някога е бил красиво изографисан. „Чевръст” майстор в средата на миналия век се е погрижил това да се промени. Историческите религиозни сюжети са покрити с дебела варова замазка, а за да хване тя, стените са били специално надрани. Така днес само една малка стена пази спомена от старите картини на Страшния съд. Специалисти твърдят, че образите са зографско изпълнени от добре школувани майстори с особено чувство за колорит.

В стари времена манастирът е бил мъжки, но през последните 70 години обитателите му били монахини. В началото на XX в. Разбоишкият манастир запустява и чак през 1947 г. в него се заселват три монахини. Те заварват стопанските постройки почти разрушени, а безценните стенописи в скалната църква – напълно унищожени. Те постегнали и поддържали светата обител. Последната монахиня починала през 2007 година, след това за сградите известно време се грижели местни хора от селото. Според БПЦ там сега живее една монахиня.

Жилищната сграда и магерница са построени през 1861 г.,състоянието им е доста лошо. Старият иконостас на храма от XIX век се пази в манастира, а новият е от 1950 година. В обителта се съхранява и един старопечатен български миней от 1869 г.

Разбоишкият манастир претърпява разорения по време на турското робство. Има данни, че е плячкосван няколко пъти и опожаряван 3 пъти, а след това възстановяван. Почти всички писмени свидетелства и документи за него са унищожени безвъзвратно. По време на Османското робство тук не веднъж са отсядали Апостолът на свободата Васил Левски и съратникът му отец Матей Преображенски – Миткалото. Отец Матей научил монасите да правят барут и така превърнал мястото в барутницата на движението за Освобождение. Докато един по-несръчен монах предизвикал взрив и оръжейниците били разкрити и нападнати.

Източник: Марица