ДАН КОЛОВ Е ЖИВ, ТОЙ Е НАЙ-СИЛНИЯТ ЧОВЕК В АМЕРИКА И СЕ КАЗВА ДИМИТЪР САВАТИНОВ

Срещаме Ви с най-силният мъж на Америка, сънародникът ни Димитър Саватинов. Той се съгласи да ни разкаже повече за спорта, успехите и живота си. Приятно четене!

Разкажете ни за родното Ви място и къде сте израстнали. Първите Ви стъпки в спорта са в сферата на борбата. С какво Ви привлече и какво Ви даде този спорт?

-Роден съм в Русия, гр. Мичуринск – майка ми е от там. Когато съм на 2 години се местим в родния град на баща ми – Гоце Делчев.

Тогава нямаше голям избор на спортове в нашия град. Единствено футбол, хандбал и борба. Бях доста едър, като дете, и затова избрах борбата.

Борбата разви всестранно тялото ми. Станах много силен физически. Научи ме на дисциплина. На тепиха си сам, трябва да разчиташ само на себе си. Помогна много и за укрепването на психиката ми, защото ставаш по-устойчив и получаваш по-голям шанс да излезеш победител от битката с живота.

Какво Ви отведе в Америка?

-Работех като охрана по заведения. Първо в Гоце Делчев, но след това заминах за София. Там се запознах с едни момчета, които също бяха от охраната. Стана на въпрос за цирка и те казаха, че имат свободно място, и ми предложиха да пробвам.
Като чух цирк малко се замислих, защото всеки се сеща най-вече за клоун, а аз не исках да бъда такъв. Въпреки това пробвах и ми хареса – бях основата на пирамида, на която се качват 4-5 човека и балансирах с тях. Така през 2006 година имахме предложение (цялата трупа) да заминем за Америка и да работим в най-големия цирк (US Ringling Circus). Така се озовах там .

На какво Ви научи работата в цирка?
Да бъда дисциплиниран.

Как се запознахте със силовия спорт? Какви бяха първите Ви стъпки и постижения в него?
-През април 2007 г. гледах по телевизията някакво състезание на силни мъже в Ню Мексико. Не ми се стори, че правят невъзможни за мен неща. Така на следващия ден без да съм тренирал направих опит да повторя, това което гледах, и се получи. И реших да се пробвам. Участвах в състезание по силов трибой и го спечелих в моята категория. Видях, че американският рекорд да клекнеш и да се изправиш с тежест е 330 кг. След 6 месеца в Чикаго направих клек с 353,5 кг, което бе рекорд за аматьори.
Какво промени факта, че поставихте американски рекорд в категория “клек” за аматьори за Вас?
-Победата ме запали още повече. Така започна моята кариера.
Този спорт е разделен на множество дисциплини/категории. Имате ли любима такава? А не особено любима?

-Всяка една дисциплина ми допада, но най-много дъмбел и тяга.
Как взехте участие в най-престижното и недостъпно за всеки състезание “Най-силният мъж на Америка”/”America’s strongest man“ ?
-Състезавах се в различни щатове и взимах доста призови места. Това ме класира за големи състезания.
Имате 5 американски рекорда, 3 световни рекорда в категория “дъмбел” и две американски титли. Някога очаквали ли сте да стигнете толкова далеч?
-Естествено. Всеки ден тренирам за да стигна още по-далеч, до „Най-силният мъж на света“/“World’s strongest man”. И това ще стане !
Коя е най-трудната Ви победа?
-Всички победи в моя живот са трудни. Лесна победа няма, трябва да работиш по 24 часа на ден за нея.
Срещу какви трудности се изправяте заради силовия професионален спорт?
– Във всеки един спорт има трудности. За да достигнеш своята цел, се изправяш пред много лишения, но си заслужава!
Зад всеки “голям” мъж, стои една силна жена. Разкажете ни за жената до Вас. Как се запознахте и подкрепя ли напълното трудната Ви професионална спортна кариера?
-С жена ми се запознахме в цирка, защото тя също работеше там. Нещата се случиха, вече 9 години сме заедно. Тя се казва Кет и е един от хората, които са неотлъчно до мен във всеки един момент. Без нея нямаше да се справя толкова добре. Подкрепата й е огромна, за което й благодаря!
От Гоце Делчев достигнахте върховете на американския силов спорт. Как това Ви кара да се чувствате?
-Нищо по различно от тогава, когато съм живял в Гоце Делчев.

Какво мислите за това, че много хора Ви оприличават на съвременният Дан Колов?
-За мен е чест да бъда сравняван с толкова велик български силов спортист.

Какво послание бихте отправили към младите тръгнали по стъпките на спорта?
-Бих ги посъветвал нещо много важно – да не посягат към забранените неща, защото може и без тях. С моят приятел Крум Томчев разработихме методика, която доказва, че може и без тях. Надявам се един ден да я приложим и в България, за да съхраним здравето на младите (и не само на тях).
А какво послание бихте отправили към всички българи?
-Да бъдат живи и здрави и никога да не се отказват от своите мечти! Дори когато някой им каже , че няма да успеят!

Благодарни сме на г-н Димитър Саватинов, както и на сестра му – г-жа Мария Саватинова, че направиха това интервю възможно!

Статията написа за Чуждоземец кореспондента ни  от Брюксел С.Димитров

За Автора: