Големи вериги от Европа харесали биопродуктите от орехови ядки на Мирослав Бърдаров

ГОЛЕМИ ТЪРГОВСКИ ВЕРИГИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИ ДЪРЖАВИ СА ПРОЯВИЛИ интерес към биопродуктите, които произвежда от орехови ядки Мирослав Бърдаров. В най-скоро време може да има и договор с фирма от Англия. Румънци, италианци и германци също са проявили интерес към продуктите, които освен екологични са здравословни и лечебни. Освен от Европа от маслото от орехови ядки, брашното, ореховките, меденките и пакетираните сурови ядки се интересуват дори в Китай, където са поискали мостри, а също и в Кувейт.

НА ИЗЛОЖЕНИЕ В ГЕРМАНИЯ – НАЙ-ГОЛЯМОТО В СВЕТА

ПРЕЗ ФЕВРУАРИ Т.Г. МИРОСЛАВ БЪРДАРОВ БИЛ НА НАЙ-ГОЛЯМОТО изложение на биопродукти в света в Германия заедно с 48 фирми. Форумът е организиран от Асоциацията на биопроизводителите в България. От Търновска област са били три фирми – и трите от община Полски Тръмбеш. Освен „БиоБърдаров“ другите са били от Раданово, където имат ябълкова градина, и пилчарите от Вързулица. По време на изложението и след него фирмата започнала да получава оферти от чужбина, а китайците изискали от земеделското министерство списък на всички биопроизводители у нас и така стигнали до Мирослав Бърдаров.

Фамилия Бърдарови – Петър, Мирослав и Григор (от ляво надясно).

КАК ФАМИЛИЯТА ОТ ПОЛСКИ СЕНОВЕЦ СЕ ЗАХВАНА С 1000 ДКА ОРЕХОВИ ГРАДИНИ?

48-ГОДИШНИЯТ МИРОСЛАВ БЪРДАРОВ ОТ ПОЛСКИ СЕНОВЕЦ е започнал своя бизнес с търговия на зърно, след това прави бетонов възел и баластерна в Полски Тръмбеш. Този бранш сега управлява брат му Петър Бърдаров, а той и синът му Григор, който е на 26 г. и с диплома от ВТУ, се занимават с ореховите градини и производството на биопродукти.

„В държавната машина никога не съм работил. Захванах се с ореховите градини случайно, но сега имаме 1000 дка с насаждения в Орловец, Каранци, Петко Каравелово и Раданово. Най-трудното бе да се почистят градините, защото това не беше правено над 30 години, а гората си иска нейното. Купихме трактор за градините, който струва около 80 000 лева, а субсидията за това биопроизводство е около 50 000 лева. Така че и в този бранш има още много какво да се желае от държавата ни“, разказва Мирослав Бърдаров.

Върху 100 дка орехи в Каранци дори вече се експериментира и капково напояване. На бизнесмена не му се говори за размера на инвестицията за сериозното начинание, която със сигурност е огромна. Обяснява само, че продължава да налива пари, а все още възвращаемост няма, но понеже не е човек, който се отказва лесно, ще върви напред.

ЗА СТУДЕНОТО ПРЕСОВАНЕ НА ЯДКИТЕ ДРУЖЕСТВОТО ИМА МАШИНА, филтър, за да стане фина смес. После маслото се бутилира, а освен ядките излиза брашно, а да се правят меденки и ореховки пък е лична хрумка на Мирослав Бърдаров. Идеята да се прави масло от орехови ядки също е негова и се оказва, че у нас има още един предприемач, но той бил доста напреднал в този бранш.

„Ами като започнах да купувам ореховите градини, идеята ми беше да вадя ядките и да ги продавам. После обаче реших да пробвам и с маслото и се получи!“, обобщава Мирослав Бърдаров.

За пръв път той показва продуктите си на едно от изложенията „Избери българското“ в старата столица, после тръгва големият интерес и семейството показва какво предлага из страната. После идва и другата новина – маслото от орехи било лековито и помагало за щитовидна жлеза, диабет и други болести, а освен това е много вкусно за салата. Лечебните свойства на ореховата ядка се запазват именно защото процесът на добиване не е по горещ начин, а е студено пресоване.

КОЛКОТО И СТРАННО ДА ЗВУЧИ, БИЗНЕСМЕНЪТ ПРЕВОЗВА работници от В. Търново при сериозната безработица в община Полски Тръмбеш. За работа в ореховите градини и чупене на орехи се предлага по 25 – 30 лева на ден. Въпреки това трайна работна ръка „БиоБърдаров“ не може да намери. В същото време само в края на март безработните в община Полски Тръмбеш са били по официални данни 762 души. Заради отказа от работа Мирослав Бърдаров кара сега хора от В. Търново на ореховите градини, а трошенето на ядките се прави чак… във Варна. Безработните от селата, където той има орехови градини, отивали за ден и мързелуват, а после се отказват от работата, защото им била тежка. Според статистиката над 200 са безработните в общината без квалификация, с начално или по-ниско образование. Те обаче не искат да копаят на нивата и предпочитат да ходят на гурбет в чужбина, където явно се пласират по-добре. „Капковото напояване в Каранци е с маркучи, които трябваше да се навият и приберат. Повярвайте ми, нямаше кой дори това да направи“, разказва Мирослав Бърдаров.

Нели СУКОВА

Сн. авторката и личен архив

Източник: Борба.БГ