„Грозно нещо е старостта…“, повтаряше съседката ни по вила леля Маринова и побутваше увисналите си предмишници. Те се поклащаха в знак на съгласие и безпомощно натежаваха сякаш още повече. Леля Маринова не ще да е била много стара тогава – може би към седемдесет, седемдесет и нещо. По онова време обаче тази възраст ми се […]