Тази снимка събра невиждано от мен количество приятели… Ето защо

Онзи ден я срещнах по красивия криволичещ път край Женда и я помолих да я снимам. Докато й говорех колко са красиви Родопите, тя само кимаше и се смееше. Всъщност не разбираше и дума от това, което й казвах.

Но се доближи много близо до мен и ми напълни ръцете с току-що откъснати орехи. Вчера пак я срещнахме и слязохме от колите да я снимаме. Грейна. Ръцете й трепереха, но ме държаха здраво. Прегърна ме колкото пъти можа, целуна ме и изпрати всички ни, сякаш всички сме нейни деца, а не срещнати за пръв път хора от далеко. Такава е тя цялата – Родопи!

Тази снимка събра невиждано от мен количество приятели в личния ми профил. Споделям я и с вас, защото искам да запазя малката история за малката баба от големите Родопи .