Шефкет Чападжиев: 3 качества трябват да си милионер

0
10737

Българският емигрант Шефкет Чападжиев е роден в Мадан на 24 април 1939 г. През 1963 г. след 2 опита преминава гръцката граница с приятеля си Хамид Русев. Когато през 1964 г. стига в САЩ, има само 75 цента в джоба. Хваща се да рекламира олио за $ 1,25 на час, после е сервитьор в ресторанта на МВФ, прави неуспешен опит да отвори ресторант, работи в печатница.

През 1976 г. тегли заем $ 10 000 и купува 3 машини на старо и почва собствен бизнес. През 1979 г. купува първата си фабрика. В печатниците му са се сглобявали по над 25 млн. рекламни брошури на ден.

През 1993 г. продава бизнеса си и почва да управлява спечеленото от 50-годишния си емигрантски живот. Има имоти в Чикаго, Ню Йорк, Флорида, столицата на Еквадор – Кито. Почетен гражданин на щата Илинойс, подпомагал е реставрирането и изграждането на черква и джамия в Мадан, българска черква в Чикаго, финансира болници и сиропиталища. Носител на наградата на Международната организация по миграция за принос към България и българите.

Намирам Чападжиев да играе шах на лаптопа си в хотел “Шератон”. “Помага на мозъка да не остарява, развива мисленето и умението да намираш най-правилното решение”, казва родопчанинът от Америка.

– Г-н Чападжиев, едва ли има по-подходящ българин зад граница, който да бъде питан как да спасим парите си в световната икономическа криза…

– Е, сигурно има много емигранти, които можете да питате, но зависи кого ще изберете. Има хора, които си мислят, че ако не са правили вложения на борсата, няма какво да губят. Това не е вярно. Борсата не е механичен сбор от лични вложения, а е барометър на икономиката на една държава. Сривът на борсата в САЩ с 630 пункта само за 1 един ден е нещо, което не се е случвало от години. Само наивен човек може да мисли, че това няма да се отрази на всички ни, дори на тези, които нямат вложения там. Най-малкото, защото човек може да изгуби работното си място, да пострада като потребител, като вложител в банка и т. н.
– Вие колко загубихте в този черен ден?

– Около 6-цифрена сума.

– Казвате го съвсем спокойно…

– Сравнително спокойно. (Смее се.)

– Откъде идва това спокойствие?

– От това, че не мога да направя нищо, а и да мога, е твърде късно. Каквото е трябвало, съм направил, когато е можело.

– И какво беше то? Взема един молив, започва да чертае и да обяснява:

– Да предположим, че човек има 1 млн. долара. На 40 г. бих ги разпределил така – 50 на сто вложения на борсата, 20 на сто – в недвижими имоти – доскоро това бе една много добра инвестиция, 20 на сто в т.нар. Mutual Funds – взаимни фондове, и 10 на сто – кеш. На 60 г. бих разпределил своето портфолио по съвсем различен начин.

– Как? Продължава да чертае:

– 70 на сто бих вложил във взаимни фондове и по 10% бих държал кеш, в недвижими имоти и на борсата. Инвестицията във взаимни фондове e една доста по-сигурна инвестиция.

– Дайте пример.

– Да речем, в Мадан ще правят нов стадион и трябват $ 5 млн. Със закон се издават облигации и който иска, си купува. Лихвата, която се получава, е доста по-ниска в сравнение с други финансови инструменти, но облигациите са гарантирани в голям процент от държавата. За мен това е едно от най-изгодните вложения. Може да не носи голям доход, но при всички случаи парите няма да бъдат изядени от инфлацията. Тези, които все още предпочитат да играят на борсата, бих посъветвал да влагат в консервативни акции. Те не носят големи премии, но са по-сигурни. Преди 5 г. агресивно се влагаше в акции на компютърни фирми, а сега те струват центове. Тези, които масово инвестираха там, загубиха милиони.

– Кой ви даде съвета как да разпределите портфолиото си по описания начин?

– Съветвах се с експерти и анализатори и стигнах до този извод.

– Кога стана това?

– Преди около 5 г.

– Значи сте предвидили кризата?

– От една страна – може би да, защото наблюдавах как вървят нещата в икономиката и политиката в САЩ, от друга – исках да имам по-голяма сигурност с напредването на годините. Влагането на борсата и в имоти може да носи много добри пари. Но с течение на времето разбрах, че и рискът, който поемам, е в пъти по-голям. За разлика от борсата и недвижимите имоти, взаимните фондове дават по-малки, но сигурни доходи, за които на всичкото отгоре не плащам данъци. Затова преди време разпродадох много от недвижимите си имоти и акциите си и насочих вложенията си във взаимни фондове. Да бъда откровен, не обичам да давам съвети, а и хората не се вслушват много. Аз правя каквото намирам за редно, а всеки сам да прецени…

– Откъде идва този нюх у вас?

– Обичам да чувам много мнения.

– Вие сте пример за американската мечта – пристигате през 1963 г. отвъд океана със 75 цента в джоба, а сега сте постигнали неща, които малцина българи са успели… Но не умира ли американската мечта?

– Не съвсем, но е на изчезване. Преди време много хора намираха начин да избягат в Америка, а в момента много българи се връщат обратно в България.

Засега продължава да няма по-добро място за живеене от Америка, но ако не се вземат бързи мерки, американската мечта може наистина да изчезне. За първи път видях Обама толкова изплашен в деня, в който борсите се сринаха с над 600 пункта. Мисля, че той и съветниците му ще се стреснат и ще почнат да вземат бързи мерки.

– Какви?

– Не съм аз човекът, който ще каже. Но трябва да се създадат условия, които да стимулират бизнеса. В последните години се водеше политика на спиране на бизнеса чрез големите данъци и ограничения. Данъците на богатите се вдигат все повече, не се правят поощрения за хората, които развиват нови производства и създават нови работни места. Така много хора разбраха, че имат сметка да получават социални помощи, а не да работят. Те се възползват от това. Мнозина критикуват политиката на Джордж Буш-младши. Но след 2 мандата той остави страната с дълг $ 3 трилиона, а 3 г. по-късно дългът вече е 16 трилиона. Коментарът е излишен.

– Вие винаги сте бил симпатизант и дарител на Републиканската партия в САЩ. Как стана така, че Америка, която бе пример за добра регулация чрез пазарни механизми изведнъж започна да се срива с гръм и трясък?

– Това не е резултат само на 1 политик и на 1 действие, а фактори, трупани с години. Свръхсоциалната икономическа политика, която демократите водят, е една от причините САЩ да са на това дередже. Не харесвам такава политика и затова не харесвам демократите.

Това бе една от причините да замина от България.

Защо всички трябва да получаваме равно като нямаме равни способности? Защо трябва да ми вдигат данъците, за да издържам със социални помощи някой, който не работи? Това прилича на комунизъм, срещу който Америка така яростно се бореше. Действително много хора се нуждаят от социални помощи и ги заслужават, но по-голям процент се възползват и злоупотребяват с тях. Неотдавна в САЩ бе приет закон за вдигане на минималната почасова надница.

Десеткифабрики затвориха, защото не могат да я плащат – Китай наводнява света с милиони евтини стоки, произведени от евтина работна ръка. Друг фактор, който доведе до кризата, е политиката по кредитите за покупка на недвижими имоти. По закон всеки, който купува имот, трябва да направи първоначална вноска не по-малка от 20 % от стойността, а останалите 80 % може да тегли като заем от банката. Постепенно това правило започна да се пренебрегва и банките почнаха да финансират 100 % покупката. Когато мнозина не можеха да погасяват дълговете си, политиците казаха: да им влезем в положението, да отложим плащанията, да се смилим, да не ги оставяме на улицата. Това е едно популистко решение с цел да се печелят гласове, а Америка в последните години се управлява от много популистки решения.

Те се предлагат от политици, които искат да бъдат избрани отново. Хората се радват на тези решения, гласуват за тези политици, а не виждат, че това води страната надолу. Това е особена форма на корупция. Надявам се политиците да престанат да мислят само за собственото си преизбиране, а да се върнат към икономическата логика.

– През 2008 г. внесохте $ 200 000 и се записахте под №182 за екскурзия в Космоса, планирана от Ричард Брансън. Докъде стигна този проект? Да не би кризата да засегна и него преди да е почнал?

– Така излиза. Поне засега. (Смее се.)

– Кога трябваше да излетите?

– Никога не са обещавали конкретна дата. Преди да тръгна за България, се обадих в офиса на “Върджин галактик”, за да питам. Отговориха ми: “Работим усилено и се надяваме в най-скоро време да реализираме първите полети.”

– Не се ли говореше за зимата на 2010-а, даже 2009 г.?

– Това бе неофициално.

– Кога за последен път видяхте Ричард Брансън – собственика на “Върджин галактик”, който стои зад идеята?

– Преди 2 г. на събирането в Ню Мексико, на което присъстваха 800 души. Тогава за първи път представиха ракетата, с която ще се осъществяват полетите.

– Ако тя е готова, какъв е проблемът полетите да стартират?

– Мисля, че искат да са 100 % уверени в сигурността. Брансън каза, че първи с ракетата ще полетят родителите му.

– Ако полетът се размине, ще можете ли да си върнете 200-те хиляди долара, които сте внесли?

– Договорът ми за полета в Космоса е дебел около 1 пръст, но не мисля, че това е решаващо. Според едни Брансън е сериозен човек, който работи усилено по усъвършенстване на проекта и това го забавя, а според други, всичко може да се окаже само машина за правене на пари и средствата, вложени от хората, да изгорят. Не съм склонен да избързвам с което и да е от тези заключения.

– Откъде идва тази ваша уравновесеност и толерантност – от родителите ви или ги усвоихте в Америка?

– Америка ме научи да не деля хората на черни и бели, на християни и мюсолмани, на бедни и богати, а на добри и лоши, каквито има сред всяка от тези групи. Гледам да общувам с добрите и да отбягвам лошите. Те ме натоварват, а животът ме е научил, че не мога да ги променя.

– Връщате се почти всяка година в България. Как я намирате?

– Да бъда откровен, не мисля, че нещата много са се променили. Най-големият проблем продължава да бъде икономиката. Както и в Америка, не виждам политика, която да стимулира инвестициите и производството. Преди години се говореше за туризма. Сега, като минах през Пампорово, се хванах за главата – всичко е бетон, а новите сгради са празни. Чудя се как тези хора ще си върнат кредитите, които са взели? Банките може да започнат да продават имуществото, но дали ще има кой да го купи? Затова казвам, че вложенията в недвижими имоти вече не са от най-печелившите и сигурни инвестиции.

– Когато направихте първия си милион преди 40 г., сякаш имаше повече възможности и други правила в бизнеса. Кои от тях важат и сега?

– Мисля, че едно не се е променило – трябва да бъдеш много добър в това, което правиш, да не мислиш за парите, а да си свършиш работата добре.

– Ако сега започвате живота си, бихте ли променили нещо?

– Не, пак бих избягал с моя приятел Хамид Русев, с когото се познаваме от 18-годишни, но останахме близки и до днес. Сега той издава един от най-големите български вестници в Чикаго – “България”. Скоро си говорехме как бързо лети времето, сякаш е било вчера. Единственото, за което съжалявам, е, че не въведох дъщерите си в моя бизнес. Сега и двете се занимават с музика и театър. Успокоявам се с това, че не всеки може да бъде бизнесмен – трябва да го носи в себе си. Мисля, че съм го усвоил от баща ми.

– Какви качества трябва да има човек, за да направи успешен бизнес?

– Първо – усет да прецени ситуацията в бъдеще и да е решителен. Благодарение на това преди 35 г. заложих 2-те коли, които имах, и 1 застрахователна полица, зех заем $ 10 000 за 5 г. и купих на старо 3 машини за сгъване на хартия, а после и първата си фабрика. През годините съм имал работници, които можеха да бъдат по-добри от мен, ако бяха почнали свой бизнес, но на тях им липсваше решителност. Второ важно качество е да не се отчайваш. И аз съм имал много трудни моменти в живота, но бях сигурен, че стратегията, която съм избрал, е правилна. Трето важно нещо е да не хитруваш на дребно. Ако не си плащаш данъците, държавата ще затвори фабриките ти. Ако не си честен към клиентите, те няма да дойдат при теб. Ако не се грижиш за работниците, те ще избягат при друг.

– Познавам ви от 15 г. и съм се уверила, че притежавате и 3-те качества. Има ли още някаква тайна за успешен бизнес?

– Преди близо 35 г. чух един еврейски бизнесмен да дава свои рецепти за успешен бизнес по телевизията. Той каза: “Първо, трябва да си глупав, второ – мързелив, и трето – да не си скръндза.” Ако се замислите, има доста логика в тези три неща. Умен ли си, обмисляш прекалено много, стигаш до извода, че е невъзможно да станеш милионер, и затова не поемаш риск. Второто – мързелив ли си, ще гледаш други да работят за теб и колкото повече го правят, толкова по-добре. Третото – ако си скръндза, не плащаш добре на работниците си и те ще избягат при друг. Като чух този съвет, си казах, че може би притежавам тези 3 качества и трябва да опитам. Така започнах.

източник:
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1008525

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР